В село Бреница
С вино карат воденица,
Животът там е същински рай.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Мъжете там са вечно пияни,
А пък жените - лозя небрани.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Децата там са ангели небесни,
А пък бащите са неизвестни.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Да бях аз щъркел
Или друга пойна птица,
Гнездо бих свил аз в село бреница.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Всяка вечер
Щом луната се покаже,
Всеки гледа да намаже от чуждо гадже.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Всяка вечер
Щом луната се закиска,
Всеки гледа да натиска кого си иска.
О, Марияна, о моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар