Отвъд Етрополе, мамо,
бели помакини, мамо,
бели помакини, мамо,
сиви бошнакини,
сиви бошнакини.
Ах, покрай Панега ходят, мамо,
бели лица мият,
бели лица мият, мамо,
със чумбер ги трият.
Припев:
Луковитски моми,
луди полудели,
леди полудели, мамо,
щури пощурели.
Аз ще да чуя, мамо,
отвъд Етрополе
и ще да си взема, мамо,
бяла помакиня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар