сряда, 15 декември 2010 г.

ДОБРА ВЕСТ ЗА ЧОРБАДЖИЯ

Ледо. Закукала кукувица,
ой Коледо, мой Коледо.
Чорбаджия на дворове.
Като кука, а тя дума.
Изляз, изляз, чорбаджийо,
изляз, изляз, та па уляз,
та изведи врана коня,
обуздай го, обседлай го,
па си иди тата горе,
тата горе на търлячки,
да си видиш своя милост,
своя милост, божа убост,
се овновце виторожки
и овчици ваклоочи
и юначовци бистророжки
и кравици белобочки.

МОМА ЧАКА КОЛЕДАРИ

Изгреяло е ясно слънце
във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче,
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.

ДИМНОВИДЕЦ ПРЕДАДЕН ОТ ЛИБЕТО СИ НА ТАТАРИ

Димновидец вино пие
със неговото първно либе,
със негова стара майка,
със негова мила сестра.
Димновидец отговаря:
- Надзърни се, първно либе,
надзърни се на портите -
нещо ми се зачувуя -
конски тропот, турски сговор. -
Погледнала на полето,
па се назад повърнала,
с гайтан порти затворила.
- Пийни, пийни, Димновиде,
пийни, пийни добро вино!