неделя, 5 юли 2009 г.

Ела се вие, превива

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, роде голема,
и ти, рождена майчице,
че аз ще ида далеко,
през девет реки дълбоки,
през девет поля широки,
през девет гори големи,
през девет села в десето.


Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице.
Халал ми прави, майчице,
дето си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръки.

На тебе, майко, оставям,
в градинка ранен босилек:
недей го, майчо, оставя,
ами го често поливай –
с росица сутрин и вечер,
с дребни сълзици по обед.

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
дету си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце!

– Дощерю моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставаш
утрин ранку да стане,
водица да ми донесе,
огънче да ми накладе,
дворче да ми размете...

– Мале ле, стара мале ле,
оставам си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
тя ще ти вода дониса,
тя ще ти огън наклада,
тя ще ти двори размита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар