неделя, 21 октомври 2012 г.

Пустиян Салих

Пустиян Салих без сабор
барек не чека неделя
гостену да са разворнат,
сватбана да са разтуря
ам сетнана вечер попита:
-Имаш ли, Фатме, имане,
имане още имене?

Фатме Салиху ромони:
-Имах си, Сали, имах си
еюзелли жолти алтоне,
Булхльоско чосто баире,
Жуханско равно градине,
Падалско блатско ливаде.
Ам ги харизах агому,
зам да ми аго кордише
до девет товара тьошак спап,
и да ми аго изкути
до девет крави младочни
със девет малки телета.

Салих са йетце нагрочи
и си на Фатме продума:
-Стани си, Фатме, товари
твоено тьошко товаре,
стани си, Фатме, поеми
твоине крави младочни!
Мен ми не трябват товари,
товари, крави младочни,
ам си ми трябва имане,
имане още имене!

Фатме му нищо не рече,
кротко засбира, засгада,
товари девет товара,
изведе крави младочни.
Ага през порти излезе
Фатме Салиху продума:
-Ниско навидай очинки,
Салихо, порво венчило!
Очинки да ти не останат
във моесо лице каматно,
във мояса тьонка снажчица!

Салих на Фатме продума:
-Напреж ми ворви, Фатмице,
назад са немой обраща,
очинки да ти не останат
във моесо дворе широко,
във моесо бяло коначе!

Отишла Фатме у дома
на бащинине дворове,
на порти чука и рука:
-Излязи, аго, отвори!
Мен ма Салих изпади,
оти не сам му отнела,
отнела и докарала
това ми тьожко имане,
имане още имене.

Отвотре аго продума:
-Яла си, Фатме, яла си,
бащино дворе широко -
има място и за теб,
има място и за мен.

Седяла Фатме, чакала
цали ми до три години,
дано са Салих пишмани,
дано я назад поварне.
Нито бе мома с момите,
нито бе невеста с невестите.

Дохадали са от Търън,
дохадали са от Тозбурун,
та че са дошли и от Смилен,
от Сердаресконо коначе
да ищат Фатме нивеста.
Нах Смилян е Фатме приьола,
нах там ще невеста да иде.

Голяма са й сватба дигнала
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте яки мулета
с дванадесте крави младочни
и с дванадесте млади телета.

Ша менот отде ша менот,
през Чокоскана махала ша менот,
през Горно Пашмакли,
през Салиховине сокаци.
Салих си на порти седеше
и си нагоре гльодаше,
самичак си думи думаше:
-Благатко му на тоя челяк,
дето му водят невеста,
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте крави младочни.

Колкону близу наближат
Салиху сърце трепери,
Салих си Фатминка познава.
Фатме най-напреш варвеше
на бяла кобила яхаше
със червено халище.
Ага го Фатме наближи
силом хи Салих продума:
-Слези си, Фатме, яла си!
Еве ти дворе широко,
еве ти бяло коначе.
Смилян е йетце далеко,
Сердаревци са каскънджии,
каскънджии още кавгаджии.

Фатме не трябе да думе,
оти е млада нивеста,
ала Салиху продума:
-Не мога, Салих, не мога!
Три сам години седяла
на бащинине дворове,
седяла тебе чекала
дано са, Салих, пишманиш,
назад да си ма поварнеш.
Сега сам вейке торнала,
торнала сам - ша ида,
форлен са камен не враща.

Салиху бално добалне,
извади ножче сребарно
та са в сърцето прободе,
силум си думи издума:
-Прокльоту да е имане,
имане още имене,
ага ти нема севдьона,
севдьона, порво венчило.

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Момне ле мъри хубава

Момне ле мъри хубава,
Заради тебе останах
На високана планина
Сас двеста вакли овньове,
Сас триста вакли шилета,
Сас триста бели грошове.

Тьожка ма зима притисна,
На сай висока планина.
Бели си гроше изедох,
Вакли ми овни измреха
И триста вакли шилета.

Та че та мене не дадоха,
Ам та момице дадоха
Другимо вав друго село
На мои пови роднини...

Чудем са мисле момице,
Куде ще ейся да фатам.

Молчи неплачи юначе,
Майка ми ейся захода,
Та ще момица да роди
От мене дваж по-хубава,
Нея щем тебе да дадем.

-Момице мъри хубава,
Недумай на пук юнаку!

До ще ми лето пролете,
Оти щах в гора зелена,
На си ща сенка дебела,
Под сенка вода студена,
И йе под сенка ще легнам.

До ми ще жотва да жонеш,
Вода ти ще са допие,
Ще дойдеш вода да торсиш-
Тогава ще да ти покажа
думане на пук юнаку!

неделя, 8 май 2011 г.

Търновска царица

Сънувала, сънувала търновска царица (x2)
През среда се, (x2) небе препукало
Ситни звезди (x2) на земя паднали.

Ясен месец (x2)кървав ми е огрял (x2)
А по него (x2) звездица Деница
и тя ми е (x2) кърваво огряла.

Ой Шишмане, цар Иване,що съм сънувала?
Отговаря(x2) цар Иван Шишмана
Ой царице, хубавице, съня ти е на зло.

Дето се е (x2) небе препукало
Ще да падне(x2) българското царство
Ситни звезди - ще загине българската войска
Ясен месец- ще да падне сам Иван Шишмана

Мина време, писмо дойде от Костина града
Писмо пише и нарежда- войска загинала
на Софийско равно поле паднал и загинал
паследния български цар - Цар Иван Шишмана.

вторник, 26 април 2011 г.

Свети Георги обикаля нивите

А бре, Герги, свети Герги.
Рано рани свети Герги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синурето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си весел пойде,
от поле са сърдит върна.
Не смяе да го попита
ни майчица, ни бащица,
ни сестрица, ни братенце.
Поитала го снаа му:
-А бре, Герги, свети Герги,
що от дома весел пойде,
от поле са сърдит върна?
Свети Герги отговаря:
-Снашице мила, убава,
нали питаш да ти кажа
що от дома весел пойдох,
от поле са сърдит върнах:
есенното не класило,
пролетното не никнало.
Снашица му отговаря:
-А бре, Герги, свети Герги,
рано рани на Спасовден,
та обиди синурето,
синурето бащини си,
бащини си, дядови си.
Кога било на Спасовден
рано рани свети Герги,
от тъмнина без борина,
та оседла врана коня,
па отиде да обиде
синурето бащини си,
бащини си, дядови си.
От дома си сърдит пойде,
от поле са весел върна.
Не смяе да го попита
ни сестрица, ни братенце.
Попитала го снаа му:
-А бре, Герги, свети Герги,
що от дома сърдит пойде,
от поле са весел върна?
Свети Герги отговаря:
-Снашице мила, убава,
нали питаш да ти кажа
що от дома сърдит пойдох,
от поле са весел върнах:
есенното заздреяло,
пролетното клас пуснало.

Похвалил се Великден

Зелена равна морава,
заман ми бъде зелена
като през празна неделя
и великата събота.
Пофалил ми са Великден
с червени яица Великден,
Гергьовден с крехки пиленца.

Кукувица кука за Гергьовден

Закукала кукувица
рано ми, рано за Гергьовден.
Закукала на ябълка,
на ябълка, на петровка,
на петровка насред село.
Като кука, какво дума?
-Млади моми и невести
и млади, млади ергьене,
рано ми рано на Гергьовден
берете цвеке свекакво,
извийте росни венци,
омесете плетени колачи,
заколете вакло агне,
рано ми, рано на Гергьовден.

сряда, 15 декември 2010 г.

ДОБРА ВЕСТ ЗА ЧОРБАДЖИЯ

Ледо. Закукала кукувица,
ой Коледо, мой Коледо.
Чорбаджия на дворове.
Като кука, а тя дума.
Изляз, изляз, чорбаджийо,
изляз, изляз, та па уляз,
та изведи врана коня,
обуздай го, обседлай го,
па си иди тата горе,
тата горе на търлячки,
да си видиш своя милост,
своя милост, божа убост,
се овновце виторожки
и овчици ваклоочи
и юначовци бистророжки
и кравици белобочки.

МОМА ЧАКА КОЛЕДАРИ

Изгреяло е ясно слънце
във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче,
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.

ДИМНОВИДЕЦ ПРЕДАДЕН ОТ ЛИБЕТО СИ НА ТАТАРИ

Димновидец вино пие
със неговото първно либе,
със негова стара майка,
със негова мила сестра.
Димновидец отговаря:
- Надзърни се, първно либе,
надзърни се на портите -
нещо ми се зачувуя -
конски тропот, турски сговор. -
Погледнала на полето,
па се назад повърнала,
с гайтан порти затворила.
- Пийни, пийни, Димновиде,
пийни, пийни добро вино!

събота, 13 ноември 2010 г.

Белите манастири

Продават се, мамо,
Бели манастири,
Белите манастири, мила мамо,
С черните калугерки.

Всеки се наема
В манастир да иде
Ала никой пари няма, мила мамо,
Манастир да купи.