Задала се й тъмна мъгла,
Тъмна мъгла, тъмен облак,
През кории султанови,
Султанови, субашови.
Не е било тъмна мъгла,
Тъмна мъгла, тъмен облак,
Най е било сиво стадо,
Сиво стадо султаново;
Напред стадо й вакъл овчар.
Вакъл овчар с кавал свири,
Кавала му отговаря:
- Буряно ле, Бурянчице!
Що си, Яно, повяхнала,
Повяхнала, посърнала?
Руйно ли си вино пила,
Или върла баш ракия,
Или сладка медовина?
Буряна му отговаря:
- Бре Иване, бре чобане,
Не съм руйно вино пила,
Нито върла баш ракия,
Нито сладка медовина;
От яд съм се разболяла,
От ядове Първанови!
Първан либи друго либе,
Друго либе освен мене;
Мене вяра се не фаща,
Дори снощи на кладенец
Сама видях с очите си:
Дойна стомни наливаше,
Пък Първан ги изливаше,
И й дума мойта дума,
И й дава моя пръстен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар