Изгреяло е ясно слънце
във момини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми било малка мома:
двори мете, столи реди
надява са малка мома
да и дойдат добри гости,
добри гости коледари.
Те минават, заминават,
към момини не погляват.
Мома стои на прозорче,
както стои, люто кълне:
- Бог да убий коледари,
дет минават, заминават,
към момини не погляват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар